Коригирали го

Автор: tzvetcomarinov
Дата: 17.04.2010 @ 14:29:31
Раздел: Разкази


Дядо Стефан Суруджийски беше много опак човек. Приличаше на чворесто дърво. От ония, дето ни за дъска да го нарежеш, нито за кол да го употребиш, а направо в огъня да го пратиш.
Имаше многогодишна традиция между двете села. Ергените на Ставерци,смятаха
за престижно, да си вземат невеста от Гостиля. Затова, щом някое момче усетеше и други желания освен да пасе бащиния добитък, веднага изпращаха сватовници. Да огледат много добре гостилските момета.
Само, че и гостилчани не бяха толкова глупави. Появеше ли се такава възтънка ситуация, непременно изпращаха свои съгледвачи. Да поразпитат добре за ставерския род и дом. Не може току-така, да си захвърлят женското. И работата наистина си вървеше като по конец. Докато в нея не се намеси с проклетията си дядо Стефан.
Щом усетеше, че гостилчани вече се навъртат като крадци около нечий плет и веднага яхваше магарето. Отиваше на завоя при Искъра и там причакваше уж случайно, завръщането на съгледвачите. Подхващаше ги изтънко, отдалече:
- Добра среща, момчета. По каква работа сте били път до нашето село?
Гостилчани, да не изпуснат възможносттта за още информация. С охота споделяха за своята важна мисия.
- Хубаво сте я намислили - разприказваше се веднага Суруджията. - Момчето е от свестен род, а къщата им е от заможните. Само дето, младото има един малък кусур.
- Какъв? - налапваха веднага, по шарански въдицата пратениците на Гостиля.
- Напикава се нощем - издаваше уж съзаклятнически тайната дядо Стефан.
Кой е луд да си даде щерката на такъв младеж. Годежът си оставаше така, в най-суров и отчаян вид. Хората от Ставерци чакаха по седмица, че и две. Дори по цял месец някога. Докато накрая изпровождаха човек, да види какво става с хубавата уговорка. Там го посрещаха, но понеже им е неудобно да изтъкват причината, вадеха им някоя друга. Например такава "Добро ви е момчето, но за момичето ни е малко рано да става булка".
Така и се проваляха доста годежи. Докато инициативата не поели ставерските ергени. Престорили се те веднъж на съгледвачи. Дядо Стефан Суруджийски и тях посрещнал с голямата си тайна. И вместо благодарност, момчетата така здравата го наложили с тоягите си, че сетне работите с гостилските момета си тръгнали, както била традицията.
Цветко Маринов

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=124292