Раздялата не би изхвърлила ключа

Автор: petinka
Дата: 02.03.2010 @ 12:53:48
Раздел: Поезия


Увяхна вече розата червена,
която с много обич ти ми подари.
С ласките си галехте ме двама...
сега и цветето за теб скърби.

За спомен исках да си ги запазя -
листчета, с остатък топлина.
За нощите горещи да ми спомнят...
и те ми носят болка и тъга.

Заминах! Отпътувах надалече
и в скръб се давят моите очи.
За тебе жадна съм, за твойте устни,
а спомените парят... и горчи.

След болката оставям си надежда.
Раздялата не би изхвърлила ключа.
Открехната ще е... към мен вратата,
в сърцето си ще пазя любовта.

Мълча пред мигове, от двама обладани -
от обичта родихме прелестна зора.
Иззад прозореца щом слънцето застане,
по цветната дъга ще ти изпратя обичта.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=122518