ХуЛите - Какво пък

Красив и зъл...Нощта преде коприва.
Не аз ще я тъка, това се знае.
Не лебеди за братя ми отиват.
Така се смее, сякаш бясно лае.

Като си тръгна, може да провие.
Сега обаче с вкаменени вежди
последната си мисъл дълго крие...
Как да му кажа: Беше ми надежда.

И друго беше, но е много късно.
Реките, казват, не текат обратно.
Земята се напука и се пръсна...
Изобщо не ни беше общо кратно.

Добре, че беше кратко като дума,
разкъсала на седем тишината.
Красив и зъл...А аз нещастно умна...
Какво пък. Да живее свободата.