ХуЛите - Що за животно е поезията?

На regina

Някога, много отдавна, си мислех,
че поезията е славей, който пее
в свежата майска утрин
миг след последната капка дъжд.

Но по-късно, след като прочетох тонове
книги, в които се твърдеше,
че е пълно с поезия,
аз се обърках.

Реших, че поезията е куче,
(черно, разбира се)
което лае, но не хапе.

Но после си помислих,
че може би
(като любовта според Буковски)
е куче от ада,
готово да те разкъса на парчета.

Но само миг по-късно
вече си мислех,
че поезията е сива кобила,
(много ти благодаря, Селинджър)
която всъщност е черен жребец.

А дали поезията не е...?
динозавър
носорог
слон
боа
питон
боа, глътнала слон
орел
рак
щука
таралеж
ехидна (не съм ли ехиден)
лисица
вълк
мечка-стръвница
сърна
елен
мравка
мравояд
броненосец
ягуар
лъв
тигър (африкански)
черна пантера
снежен леопард
шимпанзе
гепард
розово фламинго
розово прасе
розова...

А дали поезията не е
птицечовка,
от чийто яйца се излюпват
двуглави крокодилчета,
от чиито яйца се излюпват
пъстроцветни пеперуди,
от чиито яйца
вместо гъсеници
изпълзяват летящи
оранжеви крастави жаби
(или други животни от Червената книга)?

Еврика! Сетих се!

Преди много години
в зоологическата градина
в Мапуто, столицата на Мозамбик,
стояхме пред „клетката” на жирафа
аз, сестра ми и баща ми.
Баща ми, шоп от най-дървените,
поклати глава и каза:
„Деца, е те такова животно нема!”