Бяла смърт
Автор: tany Дата: 24.01.2010 @ 19:29:12 Раздел: Любовна лирика
Настигна ни виелица по пътя.
Нощта припадна и се скри луната.
Не виждах в тъмното къде да стъпя.
Изгубих се. Изгубих и следата...
Опората ми – той - ми се изплъзна
и чух, но не повярвах на ушите си:
`Пусни ме! Няма с тебе да замръзвам!
Оправяй се сама! Така ми писна!`
Настръхнах. И буквално, и в душата.
В сърцето - зима. В гърлото - ням писък.
А по снега пристъпва самотата
и мисълта - не ти остана нищо...нищо.
|
|