ХуЛите - любов за задушници

Боже Господи, знаеш ли, как ми се иска
да съм нещо различно, не просто жена-
да съм ключ от дома ти, в шепата стиснат,
керемида на покрива, глътка вода.

Да съм вятър в лицето ти, ласкав по залез.
Да съм огън за дланите, бавния път,
като морска вълна да прииждам и галя
или тъжен рефрен обладал твоя слух.

Да ме чувстваш невидимо, без да разбираш
как нещата, които променят деня
правят дните и нощите по-причудливи,
и различен изглежда всяка сутрин света.

Да ме носиш у себе си и да не знаеш
колко много ме искаш, колко малко тежа
и привикнал на всякакви пагубни загуби,
да не свикваш, че всичко си има цена.

Боже Господи, знаеш ли, как ми се иска
щом си тръгна от тази грешна земя,
да си ида без жал, останала истинска
и раздала любов и душа, вместо хляб.