ХуЛите - Часовник с кукувичка

Мамицата му и часовник! Мамицата му и моди, и све! Ма жената! Она а виновна за свичко, ньойната макя! Тава а толко пруклето, дека нема друго по целио свет. Ти му приказваш, а оно те глеа като връзано торме и си праи бъш кво си е намислило.
Ама и пусти комшии, они разчовръкаа работата.
Ма кък да се укротим, бе човеко! Я бих а прибил, ама ми е жал, че е едно гезве кокали, та да бием – но нема къде да ударим. Ама право са си казали ората – бойо сал на грънците врЕди.
Глей сеги, она работата тръгнА по-Издалек. Излезнала неква мода – часовник с кукувичка – да ти казва колко а саато и да ти кука. И свичкио женор из село си купи от Пера магазинерката. Я, като си се знам къв съм, рекох на моата да не е смеяла да купи тава, ама она ме не послушАааа. После каа:
- Кък да не идем да купим, кво ша бъбрат ората за назе? Ша викат, дека сме несъстоятелни и немаме пари за един часовник с кукувичка.
Ма къв часовник, ма! Маани друго, ми го качнАла у собата, къде спиме баш срещу кривато. Да си лежи и да си го гледа, и да му се радва.
Она добре му се радва, що докъде допре главата до узлявницата, вече а заспала и заръкала. Дако вика, че не моа да спи нощно време. ЗАспи и ръка, като бенгалски тигър ръка. А я не мом место да си намерим. Маани че она ръка, на ньой съм нги свикнАл, ама пусти часовник – мине не мине – „Ку-ку, ку-ку!”
ОткАчих! ОткАчих, ти казвам! Побръка ме таа кукувица.
Абе животно недно! Тава не е стока като стока, да ти разправим. Тава а такава гад! Я не мом да го тръпим, ама живо а – жално ми е да го остаим да Умре отглади у таа кутишка, къде седи све у ньеа, та му турих да клюве житце у една капачка от бурган. Оно ич и се не замръси. После си рекох, тава а толко дребно, сигурно не моа да клювне житОто, та отидох да му смелям манко кукурузец у Пръковци. Тава и на меляното не сегна. Рекох си, сигур се рани с просо, кво а дребно. Сеги и просо ша требва да му сеем пролетсан. Ако не умре отглади дотогива, де. Че не мом да го тръпим, не мом, ама да го морим така мъчително, ептем не мом. Ша идем, рекох си, у градо на пазаро да му купим просо, та да не умре, че е живинка, жално ми е, па и кво ша каат ората – тоа умори кукувичето. Наканих се на другио ден да одим на градо. Добре, ама като си легнааме вечерта, моата заръка, а я се отрещи у часовнико. Мине-не мине, тава призне и почне да зеи – ку-ку, ку-ку. А я спим много леко и се будим от нищо. Тамън завлечем Очи и тава зине да кука. СтанА десет саато - тава десет пъти изкукА. СтанА единаесе – толко си пъти изкука. Фанаа ме бракята. А като знам, че иде дванаесе?! Тава немаше да го изтръпим никоги!
Станах, обух си тарлъците и леееко се излекох, да ме не усети ни жената, ни кукувичето. За жената ме не беше млого страх, де. Она зАспи ли, берковската духова музика да викнем у собата, не стане ли пет саато, нема буденье. Ама таа итра гад, кукувичето, знам ли му акъло. Тава кък деби другите пилета из гората. Тава а млого итро, да знааш. Деби да иде пилето да си дири рана и му снесе у гньездото. Ама знаа, че като си дойде квачицата, она ша преброи еченцата и като види, че са повече, ша се сети кво а станало. И оно, гадта му с гад, итро – фане та изфърли едно еченце от другите, та да скута ньегвото си. Та знам ли го кво а итро и тава, наш`то. Затава леееко се излундзих из собата и право доле, къде тато си дръжи налбантскио алат. Зех едни клещеве и се върнах на пръстици у собата. Постоех така у темницата, да се съпикасам, па и да разберем, да не е да са ме усетили – нищо. Сичко мирно.
Станах я пред часовнико и чекам. Като наблИжи дванаесе, я дигнах клещевете право напреде и ги разтворих. И като се изравниа стрелките, тава бутна вратката, излезна и се изду да зеи... Ама я го изпреварих – дръж с клещевете за човката и като го стиснах за певецо! Оно се надувА, надувА, ама я дръжим здраво с клещевете. Ньегвата мамица, бре! Нервите ме скъсА! По едно време провеси глава, нещо изгромА у часовнико и стръчнА една пружина. И - там и тъдева да писне повече! Куртолисах се!
Я поседех, почеках – нищо. Отидох и остаих клещевете откъде съм ги зимал, та да не каже заранта жената, че съм утрепал пилето. Ама я проверих – мига с едното оченце, изглежда само съм го стреснАл. Ама получило силен уплАх та загубило ума и дума. Така казах заранта на жената, де.
- Боже! - вайка се она. - Па кво да го а стреснало така?
Викам:
- Я казвах ли ти да не дигаш суджуците на тавано? Сбрала си с них сите белки из наията и цела нощ громат горе по гредоредо. Оно сигурно го а било страх да го не надушат и да го изедат. И затава си мирва!
Та така се размина работата. Сеги ем сме по модата – имаме си и ние часовник с кукувичка, ем къщата а мирна – кукувичето го а занемило и мирва като пръднало. Па и жената свали суджуците от тавано и яла глей кво става. А наздраве!