ХуЛите - Дребосъци 6

Кръвнина

Има една потресаваща (като повечето) македонска песен, която знам от баба, но скоро я слушах в поразително изпълнение на една бюрмска певица:

Сестра брата кани на вечеря: /Елай, елай, брато, да вечераме
Вечерайте, сестро, мен не чекайте, /яз сум било, сестро, у меана.
Яз сум било, сестро, у меана, /голем золум, сестро, съм направило,
съм убило, сестро, едно сине, /едно сине, сестро, на майка.
Елай, елай, брато, да вечераме, /за кръвнина, брато, колай бива.
Сестра има, брато, девет сина, /едно сине майка ке прежали.
Прежалила сестра най-малото, /най-малото, майка, най-убавото.

Освен че ми разби сърцето и че се настани неизтриваемо в мисления концерт, който звучи непрекъснато в ума ми, тази песен ме накара да поровя из нета. Открих, че всичко страшно, което съм си помислила, е вярно.

В нашия НИМ има трицветно знаме — червена (най-отгоре), зелена и бяла хоризонтални ивици, заобиколено е от сърмени ресни. Върху зелената ивица с релефна везба е изработен коронован изправен хералдически лъв, зад който е извезан надпис: „Правдина се добива съ кръвнина." От епичните времена за освобождението на многострадална Македония, началото на ХХ век.

Над 390 ученици не посещават учебни занятия в училищата в Албания заради страх от кръвно отмъщение, съобщи македонската агенция Макфакс, цитирана от БТА. (Сега!) Става въпрос предимно за ученици от северната част на Албания, където кръвното отмъщение е често срещано явление. Ако представител на един род бъде убит, роднините му имат не просто правото, а законовото задължение да отмъстят за смъртта му, като убият член на обвинения в кръвопролитието род. Душата на убития не може да намери покой, докато не бъде отмъстена с кръв. "Кръвта никога не се губи", повелява Канунът на албанския деспот Лек III Дукагини (1410 - 1481). Петнадесети век... сега е ХХI, или аз греша?

Кръвното отмъщение е характерно за югозападните Балкани, особено сред албанците в Косово и сред славяните в Черна гора. През 2005 г. 65-годишният черногорец Драго Калуджерович уби 36-годишния Райко Маркович в Цетине, за да отмъсти за сина си, убит от Маркович преди 14 години. Калуджерович трябвало да изчака убиецът да излежи 10-годишната си присъда. Бащата на Маркович се самоубил от срам, а Калуджерович се самоубил, след като отмъстил за своя син.

Кръвното отмъщение било познато и на славяни, и на прабългари. В писмото си до папа Николай I цар Борис I го пита позволено ли му е да съди углавните провинения. Въпросът показва, че правораздавателната компетентност на българския княз не е била безспорна. А това е убедително указание, че по времето на цар Борис I частното отмъщение (кръвната мъст) е продължавало да съществува. Правото да налагат това наказание е принадлежало на мъжете, годни да носят оръжие, и на бащата или на старейшината. Кръвното право е наследствено. Цар Борис I избива 54 болярски рода за потушаване на бунта на болярите през началото на 865 г., така елиминира заплахата за себе си и престола и се предпазва от отмъщение, което според закона е задължително.

Кръвното отмъщение е древен обичай, формирал се в родово-племенния обществен строй, тъй като едно убийство тогава водело до нарушаване на численото равновесие, до обществено и икономическо разбъркване. Вярвало се, че не се ли организира отмъщението, за убития нямало покой на другия свят. «Наказателното» отмъщение невинаги приключвало веригата от причини и следствия и нерядко на свой ред давало повод да се търси ново възмездие. За да се избегне кръвопролитието, състоятелните хора започнали да се откупуват чрез преговори с рода на потърпевшия. При съгласие на страните претенцията за кръвната разплата била заменяна с откуп. Тази форма допринася да се намали броят на престъпленията, но все пак тя е преимущество на богатите. Онзи, който не можел да плати, бил наказван с кръвно отмъщение според народното обичайно право.

Песента добре знае истината. Кръв за кръв. Десет-единадесет века след цар Борис I. Нарочно ще избегна да размишлявам и за ужаса на сестрата, и за ужаса на майката, и за ужаса на брата, сложил началото на смъртоносни събития. Така ми домъчня за онова «най-малото, най-убавото»... най-невинното. Песента не казва дали братът е приел жертвата. Дано да не е.