ХуЛите - Тост

Да живеят най-силните думи - плитък гроб за удавени истини!
Да живее лъжата, с която излекува до белег крещящата рана.
Пий до дъно. Издъно изтръгната, песента на ръцете ни чисти,
десет пъти прилежно измити със чужда вина, ни остана.
Само тя... Да докосва душите, да докосва очите, сънуващи искреност.
Колко нежно и вярно звучи - като псалм - песента на ръцете ни.
Благородно излъгах нощта, че от утре започвам на чисто.
Непростимо по кучешки вярна, изморена заспивам в нозете ти.
Да живеят най-сладките думи - най-силното биле,
най-последния лек за разкъсани лошо любови!
Отмаляло протягам ръка към ръката ти. Слушам, безсилна,
как поредна прекрасна лъжа самотата ми трови...