Сделка

Автор: YouNeedLobotomy
Дата: 01.12.2009 @ 11:32:17
Раздел: Фантастика


"Света е двойно хубав, виждаш ли го тройно"
До този искрено казано не особено грешен извод, бе стигнал Томи точно преди да започне отчаяно да опитва да налучка коя от многото е реалната врата на тоалетната. За да стои на място междувременно използваше опората на четирите си крака(или май бяха три крака и една ръка).
-Дясната! Дясната, винаги е дясната!- Казваше вътрешния му глас на, който в трезвено състояние Томи просто отговаряше с "Идиот". Уви този път състоянието му не бе точно такова, което доведе до засилването му към дясната врата, което от своя страна доведе до кръв от носа и бурен смях от страна на вътрешния глас. Вътрешния глас на Томи определено бе гаден и садистичен по характер.
Най-накрая използвайки мъдрия подход на опипването Томи успя да нацели къде точно е заветната врата.
Героят прилази навътре в може би най-важната част от всяко жилище и с леки затруднения (доста скромно казано от страна на затрудненията) се изправи на предните си два крака (Или бяха задните две ръце) прицели се и направи това за което беше дошъл. Обърна се. Там имаше мъж.
-АААААААААААААААААААААААА!- Така Томи искаше да каже "Това е плашещо" .
-Няма нужда от притеснения. Всичко има елементарно и логично обяснение.
-ААААААААААААААААААААА!
-Ще почакам да се успокоите.
-ИЗВРАТЕНЯК!
-Съвсем не!
-ПРИЧАКАЛ СИ МЕ В ТОАЛЕТНАТА!
-Отчасти е така, но...
Томи се изправи, за да удари мъжа срещу него, но вместо това се строполи на мръсния тоалетен под, но това определено не охлади гневния пламък в очите му, а напротив, героят ни започна да се катери устремено като се държеше за дрехите на непознатия срещу него. Погледна го на кръв и каза с войнствен пиянски глас
-Само се опитай да ме приближиш и ще...- Но уви не успя да довърши защото загуби равновесие преди да го направи, което доведе до още един сблъсък с пода. Държа да отбележа, че и този завърши с победа на пода. По точно нокаут в третия рунд.
-Господине въобще не ме привличате. Аз даже не съм от вашия биологичен вид.-Заклати глава и замига объркано мъжът пред Томи.- Просто трябваше да говоря с вас и само тук мога да ви хвана на саме.
Томи с очевидни затруднения се изправи ползвайки главата си, левия си крак и дясната ръка, след което седна на тоалетната чиния.
-Не си моя биологичен вид, а? Намекваш, че не съм човек ли?! ОБИЖДАШ ЛИ МЕ!?
-Съвсем не исках да кажа то...- Започна да се извинява странникът, но бе невъзпитано прекъснат от героя ни.
-НЕ СЕ ОПРАВДАВАЙ! Просто давай направо. За какво искаш да си говорим.
-Всъщност господине исках да кажа, че аз не съм човек. Дошъл съм тук от планета намираща се на много светлинни години разстояние от вашата, за да търся клиенти за моя магазин. Според изследванията, които направих върху вас стигнах до извода, че ще сте доволен да ползвате услугите ми.
-Вашия магазин?!
-Магазин съвсем не е точна дума, но е най-близката за която се досетих. Аз продавам животи и срещу тях искам същото.
-Искаш животи?-Почуди се Томи.
-Именно.
-Странна работа.- Констатира той.
След тази размяна на думи настъпи мълчание. Томи опита да се изпърди в мелодиика, но не се получи и накрая просто го направи по стандартния начин.
-Искате ли да ви обясня?- Полюбопитства странника.
-Не.-Отвърна героят ни.
Отново настъпи мълчание.
-Харесвате ли живота си ?- Реши да смени тактиката мъжът срещу Томи.
-Честно казано не помня какъв е живота ми. Май прекалих с водката преди предпоследната водка... или беше с тази преди нея.
-Вие сте разведен, безработен, нямате пукнат грош и взехте пари назаем от мафията за да организирате този купон където да се напиете като свиня. Ако до два дни не съберете двайсет хиляди за да ги върнете ще бъдете убит с електрожен от огромен австриец.
-Кофти казваш.
-Не съм сигурен. Досега не са ме убивали огромни австриици нито пък са ме убивали с електрожен, но казват, че наистина било кофти. Предлагам ви да ми продадете живота си преди те да са ви го взели.
-Какво точно ще ми дадеш ако ти дам живота си ?
-Ако се съгласите на предложението ми ще ви отведа до кораба ми, който е паркиран на покрива на тази сграда.
-Паркирал си кораб на сградата!? Не те ли беше страх, че ще го видят и ще се оплашат? А и... има цигани в квартала.
-Това не бива да ви тревожи преценил съм всичко. Когато стигнем до кораба ще ви заведа до далечната ми планета, където ще бъдете поставен в измерение което създадахме. Там ще бъдете господар на нещо голямо разбрахме, че това е най-силния копнеж на расата ви.
-Може би след идеята да се напиеш като свиня, но... Абе май сте прави.
-Там ще можем да експериментираме с вас и да сте щастлив едновременно.
-А на кой ще бъда господар?
-В измерението е пълно с много други наши клиенти в някой случай основните пориви на тяхната раса са да бъдат роби. Пример са лукреанците. При тях винаги най-отритнатите от обществото стават императори защото това е дейност с която никой не иска да се занимава. И да бъда искрен всъщност техните амбиции съвсем не са от най-откачените, във вселената се среща какво ли не. Например Инозинатяните са толкова ужасни на вкус, че еволюцията тотално им е отнела желанието да не бъдат изядени затова почти половината от днешния им народ копнее силно да бъда изяден от нещо голямо.
-Имам нужда от време да помисля.- Отвърна Томи след което настъпи кратко мълчание.-Ами... ако най-голямата ми мечта не е да съм господар?- Попита той.
-Според изследванията ми...- Опита се да каже извънземният, но отново бе прекъснат.
-Зарежи изследванията.-Скастри го героят ни.- Искам да направиш нови върху мен. Направи го, изпълни мечтите ми и животът ми е твой.
Мъжът кимна.
***
Главата ме цепеше ужасно. Събудих се в тоалетната като под мен намерих някаква странна субстанция, която навярно бих помислил, че е излязла от мен ако не ме беше страх да го вярвам. Не съм пил нищо бледожълто по дяволите! Или съм...
Станах и излезах от тоалетната в която явно бях прекарал дълга част от живота си.
-Здрасти Том!- Извика ми Джони, който стоеше с пиянско изражение и гледаше някаква непозната, паднала на земята жена.
-Май е прекалила с предпоследната водка. Или тази преди нея.
Мигнах. Май получих дежа ву.
Отидох до кухнята и там видях кашоните със стоката. Продавах евтини чашки за кафе с грозен хипопотам на тях по интернет. Преуспяващ бизнес и все пак тази вечер бяхме изхарчили оборота за година назад.
***
Всеки ден научавам нещо ново. Сред всички извратени мечти и копнежи тези на земляните като чели са най-зле. Усмихвам се като си помисля... чашки за кафе. Колко налудничаво. Какво да кажа... разни индивиди разни мечти.

Този текст идва от ХуЛите
http://hulite.net

URL на тази публикация е:
http://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=118726