ХуЛите - Fallen Souls

Предговор

Това беше просто един обикновен ден.Как бих могла да знам,че ще се стигне толкова далеч?В момента не спирах да мисля за действията довели до този развой.Чудех се как не съм могла да забележа знаците.Нима бях изгубила дарбата си?Нима всичко бе напразно?

Виждах болката в очите му.Неговия поглед,черен като въглен,ми причиняваше почти равностойно страдание.Опитах се да извърна поглед,но очите не ми се подчиняваха.Всички очакваха моето решение,но имах ли изобщо избор.Без огнената сила нямаше да се получи пентаграма.Знаех,че ако не ги спра ще го загубя завинаги.А той беше всичко за мен и не бих могла да си представя живота без него.

Глава първа-Новостите

Всичко започна миналата зима.Спомням си го сякаш беше вчера.За мен това не беше обикновена декемврийска утрин.Знаех,че нещо предстои.Имах дарбата да виждам бъдещето чрез знаците.И съня ми ми подсказваше,че е нещо важно.
И днес не беше много по-различно.За мое щастие оставаха само два дни до Коледа.Още щом отворих очи усетих магията във въздуха.Един слънчев лъч бе влязал през прозореца и си играеше с лицето ми.Станах набързо и започнах да тършувам из огромния дрешник.Самата аз не знаех какво търся.Накрая се спрях на първите дънки,които ми се бяха изпречили и набързо ги облякох.Още щом заслизах по огромните,заслани с червен килим,стълби разбрах,че дядо ми-повелителя на огъня,бе дошъл.Учудих се,защото той рядко ни посещаваше,а когато идваше беше заради някоя надвиснала опасност или нечии рожден ден.
Бяха се настанили в дневната.Надзърнах и видях родителите ми-седнали на канапето и дядо ми стоящ до камината.Чувах разговора им,но не успявах да разбера какво е станало.Говореха за старейшините и някакъв път.Стори ми се доста несвързано.Щом ме забелязаха замлъкнаха.Майка ми и баща ми побързаха да се усмихнат,но аз хвърлих зорък поглед към дядо.Знаех,че на него мога да разчитам да ми каже истината.Изведнъж стенния часовник иззвъня.Вече бе станало осем.Трябваше да побързам ако не исках да закъснея за училище.Жулиет вече ме чакаше пред входната врата.
-Довиждане!-извиках аз и помахах към дневната
Както обикновено Паоло ни караше към училище.Това беше едно от най-мълчаливите ми пътувания и сякаш нямаше край.Жулиет се опита да завърже разговор,но аз не спирах да гледам през прозореца.Тя разбра,че днес не съм много сговорчива и се отказа.Благодарих и наум,все пак бе най-добрата ми приятелка.Бях виждала улиците на Орлеан много пъти,но като че ли сега ми се струваха по-тъмни и зловещи.Когато стигнахме входа на магическо училище’’Антер’’,Жули ме попита плахо:
-Кейт,добре ли си?Виждаш ми се угрижена!
-Всичко е наред!-излъгах я за да не се притеснява за мен
-Пак ли онези сънища?-продължи настойчиво тя
Аз само кимнах в отговор.Влязохме вътре в класната стая и след няколко мунити влезе и госпожица Лафет.Забелязах,че е леко развълнувана,а това не беше обичайно за нея.Остави куфарчето си на катедрата и започна да ни говори:
-Ученици,имам много хубава новина.Имаме нов ученик!-каза тя и отвори вратата
-Влез,Ерик!-продължи г-ца Лафет и хвана момчето за ръката.
-Ученици,това е Ерик Вандервил!
Още щом влезе погледите ни се срещнаха.Имаше въгленово-черни очи,които сякаш изгориха моите.Жулиет забеляза ,че не откъсвам очи от неговите и леко ме сръга.Но тогава за мен той бе просто новия ученик.Часът по литература мина спокойно.Госпожица Лафет накара Ерик да разкаже нещо за себе си.Не разбрах почти нищо.Мислите ми бяха другаде.Бях зареяла поглед към едно дървоотвън.Изглеждаше ми сякаш току ще ме нападне.Неусетно минаха часовете.Бях ускорила крачката когато минавах през голямата,желязна врата,когато чух зад гърба си ‘’Здравей’’!Обърнах се и го видях.Беше мистериозния непознат от класа ми.Вгледах се в очите му и разбрах,че и той беше усетил огъня при погледите ни.Той се беше подпрял на вратата,а лекия ветрец поклащаше русите му кичури.
-Здрасти!-отговорих му и отново тръгнах с бърза крачка.Той тръгна след мен като гледаше да следи темпото ми.
-Къде живееш?-попита ме той
Замислих се преди да отговоря.На лицето му имаше една игрива,безизразна усмивка.
-В имението МакБлийн,накрая на града!-отговорих.Успокоих се когато видях къщата отдалече.
-А ти?-продължих за да не ме сметне за нелюбезна
Той само се подсмихна сякаш бе прочел мислите ми.Така и не получих отговор.Вече бях пред оградата и трябваше да се прибирам.Извърнах поглед за да се сбогувам,но той вече беше накрая на улицата.
Отворих входната врата,като внимавах да не издаде никакъв звук.Започнах да изкачвам стълбите тичешком.Познавах ги като петте си пръста и нямаше опасност да падна.Още щом влязох в стаята си затворих лекичко вратата,легнах по гръб на мекото легло и въздъхнах.Започнах да си мисля за днешния кратък ден.Сега вече съжалявах,че не бях слушала Ерик,докато се представяше.Умирах от любопитство да разбера кой е,каква е силата му и какво го е довело точно тук-в Орлеан.

Вечерята беше сервирана в салона.Разбрах,че крият нещо,защото вечеряхме там само при специални поводи.Икономката ни Клеър ме бе предопредила да се облека официално,защото дядо все още беше тук.Още със споменаването му се сетих за роклята,която ми беше купил за рождения ден.Щеше да е много щастлив да ме види облечена с нея.Помолих Клеър да я приготви докато аз си взимах гореща вана.За щастие мислите ми за новия ме бяха оставили малко на спокойствие.Облякох лилавата рокля и седнах на стола до тоалетката.Загледах се в отражението,но изведнъж то започна да се изменя.Виждах огън и вода,която се опитваше да го потуши ,а след това и символа на петте елемента.Излязох от стаята леко притеснена от неочакваното видение.Заслизах по стълбите бавно,като държах ръката си на красивоизработения парапет.Долу ме чакаше повелителят на огъня-Питър МакБлийн.Той ме целуна леко по бузата,но аз умирах от желание да го прегърна,защото не го бях виждала отдавна.Родителите ми седяха до камината,пиеха вино и обсъждаха нещо тихо.Щом ни видяха се присъединиха към нас.Настанихме се на голямата и дълга маса и те веднага започнаха разговора:
-Миличка,дядо ти има да ти казва нещо много важно!-каза майка ми и погледна към татко
Извърнах поглед към дядо в очакване да ми съобщи новината,която ме терзаеше цял ден.
-Надявам се,че си запозната с ритуала на отстъпването?-попита ме той
Аз само кимнах за да потвърдя.Все още не разбирах какво общо има това със семейството ми.Имах бегла представа,че ние сме наследниците на огъня,но нищо конкретно.
-Както знаеш,съм повелител на огъня близо петдесет години и е време да отстъпя поста на по-младото поколение.Всеки един от повелителите ще го направи.-започна дядо.Аз все още не разбирах как се свързва това с мен и защо е толкова важно.
-Тъй като ти си пряка моя наследница е редно ти да..поемеш силата.А и скоро навършваш 18 години-довърши той
Аз просто седях с ококорени очи и не можех да повярвам какво каза току що.
-Миличка,надяваме се,че това е добра новина за теб!-каза баща ми и ми се усмихна.
Според кодекса на приличието трябваше да потвърдя и дори да се престоря на щастлива.
-Да,това е ъъъ..чудесна новина!-смотолевих аз
Останалата част от вечерята мина съвсем спокойно.Дядо разказваше да последния си престой в Берлин.Накрая помолих да ме извинят и побързах да се кача в стаята си.Щях да помоля Жулиет да ми разкаже каквото е разбрала от разказа на Ерик.По време на вечерята ме измъчваха мисли за него.Веднага щом влязох,взех телефона и започнах бързо да набирам номера и.
-Ало!Жулиет може ли да те помоля нещо?-попитах я
-Разкажи ми какво разбра за новия ни съученик-помолих я
-Защо,станало ли е нещо?-отвърна тя учудена
-Все още не знам!
-До колкото разбрах идват от Рим.Дошли са тук заради училището,но не ми се вярва!Мисля,че крие нещо!-вметна тя
-Напълно подкрепям мнението ти!-съгласих се
В този момент на вратата ми се почука.
-Трябва да затварям!Ще се видим утре!-сбогувах се
-До утре!-каза тя и затвори телефона
Отворих вратата и видях дядо.Учудих се,че още не си е тръгнал.
-Може ли да вляза?-попита ме
-Разбира се,заповядай!-поканих го
-Надявам се,че не те стреснах особено с новината.Искам да знаеш,че няма да те оставим сама!-подчерта той
-Знам,но ми дойде като гръм от ясно небе!-отговорих и седнах по турски на леглото
-И на мен ми беше трудно в началото,но съм убеден,че ще се справиш.Ти си от рода МакБлийн.-възкликна той
Той стана и се отправи към вратата.На излизане само каза ‘Лека нощ’ и изгаси лампата.Останах будна доста дълго време.Имах да мисля за много неща.Първо за предстоящия ритуал и второ за неочаквания ми интерес към новопристигналия.Без да усетя клепачите ми започнаха да натежават и аз се предадох на съня.