ХуЛите - Бик ма пудгони...

Не знам, са случи как, ма стана!
Тъй, както шляйх са из селската градина
и хайманосвах – сред идна поляна
ма погна бика на Калина!

Гу знайх, че добичи й нервозну,
нерядко из полето пощръклява,
ма що ли толкуз зе ма насьорьозну!?
Абориген съм, ей ма – ни съм крава!

Ама да мисла, време вечи няма –
надух гаста и счупих фсички норми...
Отзад бичето, неговата мама,
пръхти, фучи – шъ ма изкорми...

Ако ма стигни де. Ма шъ мъ фани...
Нали съм бръз – с аборигенски скок –
хоп в храсталака... С гащи съм разпрани,
ама от тръни, не от бичи рог!