ХуЛите - На прага

Ех, натрапнико коварен...
Защо разрови пак душата?!
Навика е мръсна песен
едва ли живота прави по лесен.
Вместо да ме сриташ от вратата
подаде ми ръка в тълпата.
И прав бе ти в словата:
вярата е относителна
душата все незадоволителна.

Как да вярвам в приказката стара
със принцесата добрата,
където принца е безгрешен,
а края винаги чудесен?!
Принцеси захитряха и ужасно озлобяха.
На митница обърнаха земята
Не дават виза за луната.
Принцовете героични, станаха лаични.
Нови кули не превзеха,
жално ехото поеха.
Края търсих при лъвицата
и тя не пощади мръсницата.

Ех, натрапнико потаен...
Грешника отвори ми врата.
На масата приседна
сметка не погледна.
Бавно си душите укротихме
и приказката продължихме.