ХуЛите - Пътуване по Хелоуин

Нали съм с две родини, та периодически ми домилява ту за едната, ту за другата.
Тази година носталгията ме заяде малко преди празника Вси светии, по американски – Хелоуин. Не гарантирам за правописа, думата е келтска.

Както всички американци, така и аз се заех доста по-рано с подготовката за празника – украси, черепи, кости, костюми, плашещи персонажи и пр. Не пропуснах и обратният самолетен билет да е точно на деня – 31 октомври.
И като се започна...
Навсякъде в България цареше празнично Хелоуинско настроение.
Температурите спаднаха от 30 на 3 градуса по Целзий. За човек , живеещ във Флорида, това е все едно да идеш на Северния Полюс без екипировка. Криво-ляво се маскирах като снежна принцеса с пуловер, но изгорих толкова дърва, ток и други горива, че вече никой няма да ме покани на гости по това време.
В магазините не ми даваха да пипам и меря стоката – била им за украса. И никакви усмивки! Не че харесвам американското хилене на живи и умрели, но друго си е поне едно усмихнато черепче да имаше за празника.
Телевизията добре го беше докарала, каквото и да кажат, все страшно беше. Особено бате Бойко, на баш тартор ми приличаше, а-ха да размаха опашка.
В зъболекарския кабинет само дето паяжина нямаше. Като единствен пациент бях на почит и уважение и само звукът на машината издайнически напомняше, че наближава Хелоуин и че трябва да се плаща.
След това хукнахме с родата да варим ракия и правим зимнина. Тук точно ми прилепна костюмът на Пепеляшка. Два дни пекох чушки на огън и когато свърших се оказа че съм я свършила като кучето на нива, излязоха само десетина буркана.
Единствената утеха беше да ме настигне принцът с кристалната пантофка. Какъв ти принц, старото гадже се появи на входа небръснат, с работна престилка и не ме покани да вляза ( и той сигурно вареше ракия незаконно). За пантофката и не стана дума защото кракът ми от ходене пеша вече беше солидно подпухнал.
Тъй като Хелоуин е яко свързан с гробища, духове, призраци и други, реших навсякъде където мина да посетя гробовете на близките. Трябваше ми карта за да намеря гроба на баща ми. В някои градове гробищата са се разрастнали повече от самите градове. Какво да се прави, то може и номер на някой дух да е било, но като не намерих гроба, оставих цветята на един познат новопочинал и набързо се прибрах преди да се стъмни.
На другия ден тръгнахме да получаваме наследствени земи. Е, тук вече, мисля си аз, съм си в мои води, нали четири години живях в Небраска и съм напълно екипирана с каубоиски дрехи, шапка и камшик. Не ми потрябваха. Земите се управляваха от цял взвод чиновници, трябваше по една седмица за всеки документ. Не стига че овощната градина беше „несъществуваща” , а лозето „премахнато”, ами сумите, които трябваше да платим за такси, чакане и идване два пъти, бяха почти колкото е цената на имота.
До тук нищо страшно. Истинският кошмар настъпи с процеса по моето пенсиониране. От три години го подготвям това шоу и пак не бях готова. Тъкмо да събера точките и хоп, нещо се промени. Екипирах се с „черни бикини на жълти точки” както се казва в една стара песен. Купих си точки като наказание за висшето си образование. По два пъти коригираха всяка форма, по три пъти всеки консултант смята пустите точки и когато най-после подадох заветния комплект документи, се оказа че не ми признават стажа от Русия ( минус 4 точки!).
Не знам дали в Русия има такъв празник, но ми се дощя да се развихри един глобален Хелоуин, та да видим кой на кого среден пръст показва!
Както и да е, оставих куп пълномощни за „радост” на роднините и пак за тяхна радост поех към самолета. Куцах вече доста сериозно. Беше истинският Хелоуин. Още от ранни зори се носеше зловещото „О-хо-хо-хо”. Имах три смени на самолет, нямаше начин всичко да мине гладко. Още при първия полет така задруса, сякаш всички български пътища се бяха качили на небето. След пълна обиколка на летище Шарл Де Гол, се добрах до презокеанския полет на Ер Франс. Почти се зарадвах. Само че този път моята втора родина щеше да ме вози (Делта Еърлайнс управляваше полета). Една от стюардесите беше облечена в червена рокля и имаше рогца на главата. А-ха, Хелоуин. Храната като в някой забутан бар на пиратско пристанище. За бира и за филми се плаща. Закъсняха точно с толкова, че да изпусна следващия самолет. Решиха да ме превозят с още едно прехвърляне, където отново изпуснах поредния самолет. Но там вече чуството ми за хумор свърши и така се маскирах като Баба Яга, че ги накарах по цялото летище да ме развозват с инвалидна количка и да ме качат в първия самолет за дома.
Сега ближа рани и се заричам, заричам... до следващия изблик на носталгия.