ХуЛите - Наследено от времето

В моя град всяка стъпка е ехо надничащо в древност
всяка стъпка отеква, кънти по съня на антични стени
а морето - изплаква в амфори обич и нежност
трупа тайни на дъното и когато ги пипнат ... ръмжи....

В моя град - всеки багер отхапва от алчност по нещо...
Никне двор- с премълчаващо тайни пране.....
и замисля се времето -дълго пътува, но движи се грешно
че, изсипва от пясъка златен в погрешни ръце

И, кънтят под земята не сто, а по сто умножени години
и очи ни следят - живи погледи -надживели онази-Смъртта...
и ни питат защо днес сме грозни , а не сме ... по- красиви...
и защо не творим а, рушим и обличаме в сиво света....

В моя град спи най- старото огнено злато ...
И, най -древния майстор открива духа на медта
а жени натежали под накити и обгърнати в бяло
стъпват в мраморна чиста покрита в черупки земя....