ХуЛите - Автобиографично- малко критично

Аз родих се
в следвоенно време.
Имах и удачи,
срещах и проблеми...
Рапортувах често
с пионерска връзка.
Комсомолка станах
вярваща и дръзка.
Чаках да настъпи
оня комунизъм
и отрекох Бога
с моден атеизъм.
След това години
учех си децата,
че една за всички
България е свята
и Чавдар войвода,
всички комунисти
паднали за нея,
образи са чисти.
А сега ме карат
със чертичка вяла
да задраскам всички
дни. Не съм живяла?
Грешка са били
моите години?
Не на мене тия.
Няма да мине.
Само малко трябва-
завой и отново
тръгвай направо!
Нагоре! Готово.
Всеки чисто име
да си извоюва.
Да го отстоява.
Другото не струва...