ХуЛите - Откога не си идвал

Откога не си идвал по тези места, да усетиш могилата
как се гали във залеза и набъбва във лозето гроздето...
Тук последният спомен, приседнал на припек , от свила
шие шапка-невидимка някому. Село е. Проза е.

Откога не си идвал? Тревите си шушнат със шумата.
Не познавам пътека, забравила стъпки, които обича.
Тук е толкова тихо. Прилича на време по чумаво.
Нека бъдеш вестта, че си идваш. А аз ще съм притчата.

Има хляб, има медена жал от пчелина на лудия.
Има вино в гледжосана стара паница. Да покомкаш душата.
Господ гледа отгоре и девет години небесно се чуди...
Хайде идвай. Разлая се старото псе. И надушва приятел.