ХуЛите - Без нито едно заглавие

Нощта пристъпва плахо.
Тих вървеж
по есенните друми.
Нанадолнище.
Звездите – дупки от куршум. Безмълвна пещ
гори в лицата на очите-бивши солници.
Крайбрежни стъпки спират до света,
от който почват истинските замъци.
Скулптриран пясъчен човек се сепва в тях
и се изсипва пак навън: в измамното.