ХуЛите - Жената на художника / на Ети с възторг!/

Спектакълът към своя неизбежен край върви.
Прегърбени луни
поемат отгечението и умората.
А, ти
сияеш в обичната си несрета.
Превзети
кучки жадни за прожектори
разливат погледи и похот.
Грохотно
отекват смеховете им,
облизващите им очи вещаят празнота.
Но след това,
когато масите преливат
от угарки и изпито вино
ще преминеш
през локвите на завист
и подхлъзваща неискреност
и чистият ти
образ на съдба ще засияе.
Но той, обсебен от ласкателства
не знае,
нищичко не знае....