ХуЛите - Оправдание

По страховете ми ще ме познаете! –

до вчера бях
кафез от страх
с връвчици
за зелени птици.
Узряха те,
аз - опустях.

Светът ми
със размер на шепа
осъди –
имам ли вини.
И ме посочи.
Аз, нелепо,
поникнах –
кълн в самотни дни.

С цел - да обичам.

И забравих
какво е страх.
Родих се пак.
Почувстваш ли се
изоставен -
търси си
робинзонов бряг.

Сега съм нова.
Прощъпулник
по талвега
на нежността.
А приказките
не дочитам.

Живея ги в реалността.