ХуЛите - За рекламите

(или каква майка съм)

Приспани са двете госпойци, а на мен (що тъй?) не ми се спи, та се пльосвам пред телевизора.
Ама за късмет почват рекламите и ... почвам да сравнявам рекламните майки с мен. Какво да ви кажа - съвпаденията клонят към нула.

Ето - почва рекламата за мокрите кърпички на еди-кой-си производител. Гледам как усмихнато и щастливо бебе-дете подава една кърпичка да му избършат дупето. У нас също има такива кърпички, обаче ако малката добара кутията да не си мислите, че ще ми даде някоя. По-лесно ще е да измъкна на кучето кокала от устата, отколкото от беба нещо от ръцете. Въпросната кърпичка бива жестоко отбранявана с целия възможен арсенал - ритане, пищене, гърчене, опит за захапване.....За да има мир - изваждам втора кърпичка и свършвам операцията по саниране на дупето. Докато изхвърля гърнето обаче остатъка от кърпичките бива разпилян из цялата къща. Със следващата кутия и базирайки се на опита, след избърсването на дупето вдигам въпросната вещ на високо. Така поне съм сигурна, че докато върша необходимите операции за почистване на гърнето и въпреки писъците "дай, дай" "материала" няма да бъде разпилян. Тук обаче се включва услужливата кака, която не само сваля заветната кутия, но и се самообслужва с толкова броя кърпички, колкото са куклите и на намръщения ми поглед отговаря точно с мойте думи "Различните дупета се чистят с различни кърпички". (не може ли да помнят, а?)

И докато размишлявам - идва следващата реклама как известна наша водеща рекламира прах за пране докато детето й си седи кротко на пода и си играе. На вас да ви се в случвало? Не да рекламирате, а детето да седи спокойно докато размахвате някаква кутия. На мен нивгаж няма да ми се случи! Ама НИВГАЖ! Докато се опомня, кутията ще ми бъде изтръгната от ръцете, огледана от всички страни и здраво разклатена. И ако има процеп от някъде - вече ще съм нарамила прахосмукачката за да обера съответното съдържание. (като стана въпрос за това се сещам за рекламата на едно кисело мляко, което било толкова гъсто, че едно дете го обръща с отвора на кофичката надолу и вика "Виж какво мога". Та детето на колегата и то викнало "виж какво мога" ама капачката не издържала и млякото се пльоснало в цялото си великолепие и гъстота на пода, а бащата викнал "виж какво аз пък мога" и шамаросал юнака).

И рекламата за ОНЯ омекотител и любимото одеялце въобще не може да се изиграе у нас. Първо ще е голям успех да вземеш одеалото. После - как ще се изтърпи докато се опере (на телевизора онова детенце как наднича в пералнята, а?) Ами защо не покажат как се преодолява процеса на сушене да ги видим? Как да запазиш авторитета си на добър и грижовен човек, като не стига, че си пъхнал любимото одеалце в пералнята (какво мъчение за него!!!) ами и отгоре на всичко искаш да го провесиш на терасата защипано със щипки?!? Няма ли да го боли а?!? Няма ли?!? И ти си най-гадната, лоша и жестока майка дето правиш това на милото, беззащитно одеалце!!!!

Ами пък тази за ДРУГИЯ омекотител, на който миришела ризата на мама? На нашата майка (т.е. на мен) ризата й мирише на всичко друго но не и на омекотител. Виж на току-що сготвената манджа - може, на изяденото вече пюре - също, пък защо не и на повърнато!

Въобще гледам ги тези свежи, отпочинали майки с чисти дрехи и гримирани лица как сменят памперси на високи токчета и безупречно изгладени костюми, живеят в подредени и блестящи къщи с кротки и усмихнати деца и се питам: "Аз такава майка ли съм" и си отговарям "май чееее... не!". Лошото ще стане когато дойде въпросът "Мамо, ти защо не си като майката от тази реклама?"