ХуЛите - Преселник

Завръщам се при вас, красавици зелени.
Ни лист не съм забравил, ни клонче, нито ствол.
Прегръщах ви на сън сред ниви изравнени,
аз хвърлих там горещото си горско семе
и там живях. Като забит в земята кол.

Там чувах гласовете ви в далечината –
ту яростни при буря, ту нежни след любов.
Аз пуснах клони сам над равнината
и мойта сянка беше благодатна,
и вкусен дивият ми горски плод.

А вашата насмешка, на полето завистта
изпиваха живеца на буйния ми корен.
Завръщам се сега с разлистена душа,
дойдох при вас за миг да постоя
в божественото ви зелено лоно.

Тъй както лястовиците се връщат
в гнздото, свито под стрехата преди лято.
В борба със времето да се запазя същия -
задъхвам се между върха и равнината.
И нося тишина. Роден да сея вятър.