ХуЛите - Сезон

Ще ти разкажа някога, но не сега.
Сега ми се мълчи и ми се плаче.
По огледалото рисувам слънчица
с червилото на нашите целувки,
което прави розови следи
по рамото на лятната ти риза,
но не сега.
Сега ми се мълчи,
защото огледалото ме гледа
с подобие на някакви очи,
които всъщност търсят тебе
и рамото, и ризата... И как
да ти разказвам, че ми е самотно,
че лятото е с мургави нозе
и хоризонтът се целува с лодките.
Че заливът прилича на ръце,
които всеки миг ще се прегърнат,
а сепарето в нашето кафе
ме гледа обвиняващо от ъгъла,
че съм сама.
Рисувам слънчица.
Все някога червилото ще свърши.
Мълчи ми се. Умея да мълча.
И няма никога да ти разкажа.