ХуЛите - Една черно-бяла приказка

/за историковеди по ведическа антропология/

Имало едно време една черна планета, чиетo небе било бяло, а слънцето черно. Само нощем небето ставало черно, защото тогава изгрявало бялото слънце.

Тук, както сами разбирате, контрастът бил на почит. Смени ли се денят с нощ, сменят се и цветовете, Те били два – черно и бяло. Цветовете се редували безкрайно, защото бялото не можело да стане по-бяло, а черното по-черно. Простота и ред царували на планетата.

Хората на планетата също били бели или черни. Белите хора спели докато черните будували, и обратно. Затова те никога не се смесвали и не си пречели.

Случило се обаче, веднъж бялото слънце да съвпадне с черното. Получило се едно слънце, но сиво. Нито бяло, нито черно. Черните хора тъкмо си били легнали, но не можели да заспят. Белите пък тъкмо се пробуждали, но били много сънени. Освен това, под сивото слънце всичко вече било сиво и хората се смесили. Сънените започнали да ругаят страдащите от безсъние, че макар да не са болни от сънената болест са тръгнали да си лягат, когато е време за ставане. Те пък обвинявали сънливците, че не уважават късмета си, според който им се спи, но не си лягат навреме. Постепенно врявата и какофонията станали прекалени. За да въдворят някакъв ред помежду си, разделили се на две партии – работохолици и ленивци. Тъй като никой не можел напълно да заспи, нито да е съвсем буден, всички образували един народ от сомнамбули, а двете партии вече си пишели програмите.

Едната партия се нарекла „партия на хипнотизираните”, а от редиците си тя излъчила своите лидери месмерици. Според идеологията им трансовото състояние на народа било най-добрият обществен строй. Когато народът е в транс, най-добре се чува гласът на партията всеведенческа.

Другата партия се нарекла „партия на зомбираните”, а от редиците си тя излъчила лидерите харизматици. Според идеологията им стимулираното състояние на народа било най-добрия обществен строй. Когато народът е активен като при сън наяве, след който сам иска да бъде приспан, най-добре се пълнят изборните урни.

И пак се възцарили ред и спокойствие! Под мъдрото ръководство на двете сиви редуващи се партии, народът благоденствал. Сивата култура се обогатила като се нароила в стилове обхващащи всички нюанси на сивото. Сивата наука изобретила ред приспособления, които да помагат на сивия човек като го правят още по-сив. Сивата религия проповядвала нещо, което никой не разбирал, но което всички с надежда очаквали в сивото бъдеще – спасение навеки от черното и бялото. Но най-голям разцвет претърпяла сивата икономика, а в какво тя така е успяла, това не може да бъде съобщено, защото за издаване на обществена тайна се полагало наказание: отиваш или в бялото наречено рай, или в черното наречено ад, но където и да попаднеш не е добре, защото ще си останеш безплоден. И безполезен за сивото общество.

Отново се случило обаче – един ден бялото и черното слънце се разделили. Тогава, за да не претърпи крах, религията се преобразувала в две църкви: едната станала неуправляема, а другата недосегаема. Всяка твърдяла за другата, че е секта. С науката пък станало нещо странно: поделила си природата като я подредила в черни и бели квадрати. Теорията на играта „тука има, тука няма” станала общата теория на относителността, а да си учен вече звучало още по-гордо, тъй като когато едните учени си лягали, другите поемали щафетата и работа имало за всички – по два пъти. Горката култура! Тя направо се обезличила! Вече никой не искал да чувства в черно и бяло! Но на помощ внезапно й се притекла сенчестата икономика. Там се случило чудо невиждано, защото целият бивш сомнамбулен народ сега заживял под нечия сянка. Каквато и да била тя обаче, над нея винаги се ронел цвета на емоциите. Оцветена емоционално, културата открила хамелеоновото подражателство. Двете църкви и тогава не закъснели да се намесят, за да съхранят този нов генофонд, за да предотвратят безплодието.

Аз пък ви описах от научна гледна точка как съвременната наука творчески съхранява еволюцията на видовете, за да се помни историята! Разказах ви за бялата планета!

Автор: Сивосив Чернобели