ХуЛите - Проблясък

Държеше се като пашкул
обвиващ собствената свила.
Защо очаквах да си мил!-
Нима за теб съм се родила?!

Ти – свилената какавида,
тъчеше нишки от коприна.
Посегнах само да ги видя,
но ти ги дръпна и отмина.

Разкъсах бляскавия щит.
Отвътре някак си смърдеше.
Макар в коприната завит
във свойта немощ се топеше.

Не чаках вече да си мил.
Пашкулът бе разкъсан, свлечен.
Ти блясъка си бе отвил,
но никак вече не блестеше.