ХуЛите - Задъхано

Без дъх останах да те гоня,
да те преследвам ден след ден,
дори в съня си да не мога,
за да отдъхна да се спра поне.

Уморих се, вложих всички сили.
Упорствах, плаках и се смях.
Достатъчно ли е не ми се мисли,
но знам, че пак ще продължа.

Докога и докъде – кой знае?
Докато имам сили да вървя,
докато виждам те и още вярвам,
че има смисъл моята мечта.