ХуЛите - Бизнес със сърца

Държа в ръцете си предсмъртното писмо на един от най-богатите хора на планетата. Листът леко трепери между пръстите ми – препрочитам го сигурно за десети път през последните два дни.
Вълнението, трепетът от докосването до нещо, което ще стане част от световната история и от моята лична е толкова силно, че просто не мога да мисля за нищо друго...

Започвам това писмо без обръщение, защото всъщност няма към кого да се обърна. Все пак трябва да кажа онова, което трябва да кажа – съжалявам за всичко!

Така започва писмото на Ерхард Енлоу, трето поколение на известната фамилия Енлоу, собственик на може-би най-мощната мултинационална корпорация – Обертон Харт Корп. Или поне – най-мощната до седемнайсети април две хиляди петдесет и седма година. Тоест – до онзи ден. За онези, които не знаят историята, накратко тя е следната. През 2007 дядото на Енлоу – Херман Клайв Енлоу – завършва своето изследване на връзката между човешката физиология и емоционалност. За повече от двайсет години изследвания Х. К. Енлоу открива и доказва, че човешката емоционалност е всъщност набор от излъчвани енергийни честоти. Всяка емоция, на която човечеството е дало име, всъщност се състои от множество едновременно излъчвани енергийни полета – от три до двайсет и седем – като всяко от тези полета може да има различен интензитет. Енергийните полета, съставящи емоциите, Енлоу нарекъл емоционални обертонове. Комбинацията от интензитетите на определена група излъчвания определя наличието и интензитета на дадена емоция в определен човек. За да стане по ясно – например омразата, установил Енлоу, била съставена само от три енергийни полета. Завистта от четири. Съчувствието – от седемнайсет. И забележете, любовта – от двайсет и седем! Освен очевидната връзка между положителността на определена емоция и сложността на нейната енергийна карта, Енлоу установил и физиологичните центрове на излъчване. Това са определени органи в човешкото тяло, които излъчват енергийните полета. Така освен всичко друго, Енлоу има и заслуга за разкриването на тайната на една от най-устойчивите и мултикултурни човешки метафори – тази за сърцето. Енлоу доказал, че най-големият център за излъчване на обертонове е човешкото сърце. Това, разбира се, няма нищо общо с неговата функция в системата на кръвообращението. Поне половината от обертоновете във всяка емоция се излъчват от сърцето. Другите три центъра са мозъкът, слънчевият сплит и капачката на лявото коляно.

Писмото на Ерхард Енлоу продължвава:
Когато дядо ми открил същността на човешките емоции, той искал да помогне на човечеството да преодолее своите кризи, да намери покой и да се освободи от страховете и ненужните спирачки по пътя към прогреса.

Всъщност, откритието на дядото на Енлоу не би имало почти никаква практическа стойност, ако той не бил открил и начин да влияе върху емоционалните обертонове. След дълги години изследвания Х. К. Енлоу изобретил и обертонскенера – машина, която създава индивидуална карта на интензитета на всяка емоция у всеки индивид. По тази карта може да се създаде специална сплав, смес от метали, която да влияе на този интензитет в конкретния човек. Същата година Х. К. Енлоу регистрирал и своята компания – Обертон Харт Фасилити, от която малко по-късно произлязла Обертон Харт Корп. Както е известно, основната дейност, с която се занимава Обертон Харт Корп. от своето създаване досега, било „анулирането” на любовта. Оказало се, че много хора смятали любовта за излишно чувство, което пречи на тяхната кариера, индивидуален живот и личен напредък. ОХ Ко. , която притежавала патента върху сканирането на емоционалните обертонове и върху обертонскенера, започнала да продава „анулиращи чипове”. Всеки желаещ можел да бъде сканиран с обертонскенера и да бъде картирана графиката на неговата любов – тоест на неговите двайсет и седем обертона, отговорни за любовта. След това се изработвали четири индивидуални малки метални импланта – по един за всеки емоционален център – и се имплантирали в кожата над сърцето, зад ухото до мозъка, на кръста до бъбреците и в лявата коленна капачка. Тези импланти анулирали всичките двайсет и седем обертона на любовта. Според компанията анулирането било ефективно, докато се носели чиповете, но можело да бъде отстранено по всяко време.

Както знаете, смята се, че в момента около трийсет процента от населението на развитите страни носи чиповете на ОХ Ко.

Но дядо грешал – вместо да помогне на света, той му причинил най-голямата епидемия от времената на черната чума насам – епидемия от безчувственост. Затова аз, като негов наследник, поемам вината за стореното от нашето семейство. Заради това днес и аз самият пиша това писмо без адресат – просто няма на кого да го напиша. Аз не обичам никого и никой не обича мен...

Писмото на Ерхард завършва с многоточие и е без подпис. Много тъжно писмо – и ръката ми все трепери от него, въпреки, че отдавна чаках този край. Ерхард се самоуби пред два дена, когато, петдесет години след създаването на компанията, избухна истината за обертон чиповете. Обертон чиповете нанасят непоправими вреди на енергийните центрове. Само десет-дванайсетмесечно носене на обертон чиповете така уврежда центровете, че дори и след отстраняване на чиповете анулираните енергийни честоти не се възстановяват. Ерхард открил, че години наред баща му и дядо му са плащали милиони, може би милиарди, за да прикрият тази истина. Смята се, че някой се разприказвал, но аз смятам, че самият Ерхард не е издържал чувството за вина и е разкрил информацията. Така или иначе, когато всичко се разкри, милиони хора разбраха, че никога няма да могат да обичат – което означава, че никога нямаше и да бъдат обичани истински. Допреди ден те бяха смятали, че да не можеш да обичаш е добре и полезно за тях – но явно това им убеждение е било свързано и с вярата, че могат да си възвърнат тази способност, когато поискат. Когато всички тези хора разбраха, че това никога няма да бъде възможно, те изпаднаха в паника. В богатите държави настъпи социален колапс, а акциите на борсата се сринаха. Най-вече, разбира се, тези на Обертон Харт.

Докато подмятам писмото в ръка и размишлявам за светлото бъдеще, вратата се отваря и влиза жена ми. Целува ме леко по бузата и присяда до мен на широкото кожено кресло.
- Как си, скъпи?
- Добре, всъщност чудесно! – отговарям аз.
- Обадиха се от Обертон Харт. Изпълнителният директор иска да те види. Разбрали са, че ти си новият собственик на компанията.
- Да. Очаквах го. Няма да се виждам с него.

Жена ми въпросително повдига вежди. Красива е. Обичам жестовете ú, обичам да седи така на облегалката на креслото ми – докосва с бедро ръката ми, гали ме с ръка по тила.

- Не искам да го виждам, защото вече го уволних.
- Какво ще правиш от тук нататък?
- Нали знаеш за изследванията ми – най-после, когато съм собственик на патентите на Обертон, ще мога да ги приложа.
- Как? Та нали казваше, че са без практическа стойност?
- Бяха – защото не притежавах собственост върху обертонскенера. Сега това се промени. Както аз и Белкич доказахме, ако се синхронизират честотите на любовта на двама души, може да бъде постигната идеалната любов, идеалната връзка. Ще ползваме обертонскенера, за да сканираме влюбените двойки и да донастройваме любовта им. Дори при напасване на половината от двайсет и седемте обертона би се получила прекрасна любов!
- Скъпи – не повтаряш ли грешката на Енлоу? Набъркваш се в делата на Бог! Виж нас – прекрасна любов е възможна, нали? Вече четири години сме заедно и всичко е все още съвършено! Не мога да си представя по-съвършена любов! А и твоите изследвания засега са доказани само на хартия! Как си сигурен, че бизнесът ще потръгне?
- Не се притеснявай, скъпа – уверен съм, че ще успеем! Обичам те!
- Добре, вярвам ти – усмихна се жена ми. – Сега ще те оставя да си вършиш работата – чакат ни интересни дни!

Разделяме се със страстна целувка. Тя излиза от стаята. Съвършената жена, за която аз съм съвършеният мъж. Съвършената любов. Леко галя с върха на десния си показалец мястото зад дясното ухо, където е единият от четирите чипа – същите, каквито поставих и на нея по време на упойка за измислена операция от апандисит преди четири години. Двайсет и седем съвпадащи обертона. Съвършената любов работи перфектно. Сигурен съм, че бизнесът ще процъфти – но този път няма да убива, а ще създава любов.