ХуЛите - Теория на практика

С теб живеем само на теория,
а пък практиката – никаква я няма...
Ти венчан за работата в офиса,
аз – за някаква илюзия измамна.

Пишеш ми по два имейла дневно
и звъниш по обед, по часовник!
Ала моето е сърце е гневно,
иска теб, не виртуален двойник!

Кожата ти искам да усещам,
да шептиш в ухото ми – „Вземи ме!”,
не да пращаш картички служебно
и да се подписваш с цяло име.

Искам да си в мен, до мен, навсякъде!
Да ми пълниш делника и празника.
Искам двама вечер да си лягаме
и при изгрев слънце да сме заедно.

Искам малко. Всъщност искам всичко -
ТЕБЕ! Днес. И вечно. Не отричам!
„Лакомия! - казваш ми усмихнато, -
Ето затова си те обичам!”