ХуЛите - Любов

Аз ще дойда веднага, ти повикай ме само,
позвъни и кажа ми – „Трябваш ми, мамо!” -
и сред зимата ледена, през мъгла и фъртуна
аз към тебе, детето ми, в миг ще се втурна.

Ни часа ще погледна, ни палтото ще взема,
ще затичам към тебе, по жилетка и хрема,
само бърже ще мушна душата си в джоба
и пет лева, (във рейса да имам за глоба).

Ти недей се страхува, нищо че са големи,
според теб твойте лични вселенски проблеми,
ще убием ламята, двете змея ще вържем
и тогава, мискинина, нека в ада се пържи!