ХуЛите - За ските

Всички травми при карането на ски са причинени от стремежа да запазите личното си достойнство.
Ако срещу вас внезапно е изникнал злобен бор, който само секунди преди това е бил дребно семенце от шишарка, а сега е застанал точно по средата и неудържимо ви мами към себе си, паднете си леко настрани и след това обърнете всичко на смях. Ако сте изгубили стилната си скиорска стойка със съответното рамо към склона, едната щека кой знае защо се намира между краката ви, а ските са се кръстосали и преплели една в друга като тропически растения, направете елегантно полягане в снега придружено с възклицанието – пак съм объркал ваксата, днес е доста мокро. Ако по време на успешно спускане сте набрали такава скорост, че има опасност да влезете директно в чайната, не отлагайте спирането за мозайката пред ски-гардероба. Паднете си преди това и хвърлете цялата вина върху някое детенце, което уж е щяло да притича пред вас...
Такива и още някои съвети ни даде онзи садист с червеното яке, след като три дни търкаля цялата ни група в снега и ни обяснява като на малоумници за някакво си „рало” - все едно, че не сме дошли да караме ски, а да орем. Накрая ни раздаде диплом за успешно завършено ски училище и ни заряза на пистата.
Тогава още не бях разбрал, че ските са опасна и глупава работа.
Този, който за първи път си е сложил дъски на краката само е искал да не потъва в снега и едва ли е предполагал,че ще бъдат изобретени машините за изкуствен сняг, за утъпкване на естествен сняг, еднодневните карти за всички влекове и освежаващия планински чай от 10 евро чашата. Благородното начинание на неизвестния откривател на ските много по-късно се е изродило в пързаляне на зиг-заг между забити в снега пръчки.
По своя път към високото спортно майсторство и алпийските дисциплини начинаещият скиор най-напред трябва да преодолее ски обувките. Ако искате да разберете как се чувстват длъжниците, които мафията хвърля в морето с циментирани в корито крака, обуйте си ски обувки. Тези ужасни уреди се състоят от оловни подметки, твърда като ламарина горна част и закопчалки, подобни на вълчи капан. С обувките не може да се ходи, може само да потропвате нервно и да прикривате болките от пришките на двете си кокалчета. Самите ски представляват дълги и тесни дъски, върху които са завинтени някакви скоби, болтове и пружини, а всичко това струва колкото стария ви опел заедно с резервните части. В комплекта се съдържат и щеки – две остри пръчки, от които ме можете да се отървете лесно, защото са завързани с каишки за китките ви, а едната неизбежно се забива в ребрата при падане.
Разбира се, ските и щеките не са задължителен елемент, можете просто да си обуете обувките и да постоите пред входа на хижата. Правил съм го неведнъж, винаги съм се ползвал с уважение и съм произвеждал по-добро впечатление, отколкото докато карам ски.
Щом стъпите с обувките върху железата, нещо щраква и вече сте здраво и безвъзвратно закопчан за тях. Това поне сте научили в ски-училището, но независимо от дипломата и придобитите знания, ските винаги и първо тръгват назад, явно предпочитат да си стоят на топло и сухо в гардероба. От оня, с червеното яке все пак сте разбрали, че обикновено ските се карат от високи към ниски места. Можете да се изкачите на високото пеша с оловните обувки и дъските на рамо, откъдето след едночасова борба и нови пришки, този път на рамото, отчаяни и плувнали в пот да се търкулнете обратно по склона проклинайки лекомислието си.
Доста разпространен начин да се изкачите в горната част на пистата е чрез ски-влек или лифт. Тези съоръжения се делят на два вида – много опасни и изключително много опасни. В единия от случаите върху бързо въртящо се стоманено въже са завързани хлъзгави дръжки. Трябва да се вкопчите в една от тях, но при първия опит въжето отнася ръкавиците ви, защото сте се хванали точно където със скоба са съединени двата края. И когато след множество опити и въпреки кискането на две хлапета вече се придвижвате нагоре, с ужас забелязвате мястото, на което трябва да се отделите от влека, пускате проклетата дръжка, а ските, естествено тръгват назад и тогава отгоре ви се стоварва оня, дебелия тип, дето сутринта стоеше само по обувки пред хотела. Едната ска, неизвестно защо се откопчава и вие с известна доза тъга проследявате как уверено и самостоятелно тя се връща на изходна позиция.
В друг случай въжето е опънато високо и от него се спускат някакви пръти със закрепена накрая им нещо като формичка за кекс или чиния за ордъовър. В точно определено време трябва да яхнете този прът, след което чинията ви удря в слабините, причернява ви от болка, но сте се вкопчили с две ръце, влачите се с преплетени ски и не се пускате, въпреки виковете на околните, ама не ви е нито до кексове, нито до ордьоври.
Доста по-удобни са лифтовете със седалки, които ви понасят бързо нагоре, а краката висят над зловещи оголени зъбери и остри като ками борове. Същата непокорна ска пак се откача, но този път се разделяте с нея завинаги.
На някои места има и лифтове със закачени на подозрително поскърцващото въже малки влакови купенца, качвате се в едно такова и ви се струва, че всеки момент ще се разпадне, а долу хората изглеждат като черни винени мушици. Чак като пристигате горе и другите си вземат ските, закачени отвън на купето забелязвате, че вашите, за щастие сте си ги забравили на долната станция и не се налага да се спускате по заледената, отвесна като 18 етажен блок стена, наречена от някои глупаци “писта”. Не сте толкова безразсъден и знаете за злокобния девиз на лекарите- травматолози “счупеното носи щастие”.
Постъпете като мен – закачете си дипломата от ски-училището в рамка над камината и в подходящ момент небрежно разкажете на компанията: “Обичам само най-стръмните писти, ако ще е адреналин, то поне да е като хората. Тези писти още се наричат “черни”, защото предварително раздават на роднините траурни лентички. Само там се чувствам в стихията си.”
После отпийте голяма глътка бърбън под възхитените погледи на дамите.