ХуЛите - Живот

Разбираш ме,
от всички най-добре,
разплиташ морските ми възли,
оплетени от минало,с ръце
студени,хищни и измръзнали.
В косите ми плетеше дъх,
на билки и на лавандула.
Потапяхме се в тихите води,
започвахе живота си от нула.
Живот,като комета бърз,
примесен с радости и болка,
редуваше спокойствие и земетръс.
Остана ли ми още...КОЛКО?