Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 746
ХуЛитери: 3
Всичко: 749

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Heel
:: tehnomobi

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Re: Звездният скелет на сърцето (рейтинг: 1)
от michi-san на 20.03.2019 @ 10:50:18
ЕТО ПРЕРАБОТЕНО И ДОПЪЛНЕНО ИЗДАНИЕ,СЛЕД КАТО ВИДЯХ НАЙ-НОВИТЕ ТИ ЗАГЛАВИЯ:

АПОКРИФ ЗА БАВНОТО ОБИЧАНЕ

Когато Господ беше с плитки от мъгла -
заключеник в светли окови,
поройният мъж,Ездачът на слънцето ,
изгрява нощем
като подпирач на небесни кьошета,
като сеяч на небе ,
като кост от небесна трева
върху семенце от облак
и с бодливите юмруци на п(р)оваленото време,
с бамбуковите пръсти на желанието
държи Ключ за дъжда.
Хищен дъжд,който зрее в душата ми.
Чува бавният вик на Земята
и когато дъждът падне на колене
птицовалежът тръгва …
в посока обратна на сълзите
към Пепел от протегнато очакване.
Да влезе под кожата на пролетта
при летният корен на есенното тяло,
при Ускорителя на есенния пулс,
където глезенът на Лятото свършва като ядосан бонбон.
И настъпва завършен покой,
рестартиране на душата,
свят за прегръщане,
алхимия на екстаза,
еуфория с любовен механизъм.
Появява се адреналин за напреднали,
аеродинамика на липсата,
обяздване на сенките,
откъснат залез
и Здрач по тялото.
Музика от Здрач разлюлява ума…
репетиция за апокалиптичен залез
и зазвучава инцидентна музика,
грижливо съхранявана буря,
жигосана рапсодия с ветрове за помилване
….амбитус…
И се явява
Минорната жена с мажорно лице,
с психотронно огърлие,
с опитомена утроба – тунел пълен с ангели.
Следва зас/т/ъмнение…
при(с)тихване…
затръшване на сърцето
и самопризнания на закарфичената пеперуда:

„Късно е за умиране!
Животът е седнал на пейка.
Смъртта- орисница
е асансьор към консервирания Ад,
белег от тишина в дерайлирали днил”

…дукха…

Упражнения за живот и смърт
…екстрасистолия…
Упражнения за живот и смърт
…вечности за преобръщане…
Упражнения за живот и смърт
…любов в мащаб 1:30…
…наежена любов…
…бодлива любов…
…токсична любов…
…извънпланетарна любов…
…любов срещу дъжда…
Упражнения за живот и смърт
…евтаназия на чувствата…
…трепанация на чувствата…
…анатомия и формула на страстта…
Упражнения за живот и смърт -свиреп любовен шок.
Преди нищо, след всичко – от никога те обичам.
До крясък!
Няма те!
Оттатък -
шепнещи присъствия,
звезден бяс,
неродена в дъждовен понеделник
в огледален свят.
Все повече те искам на 29 години –
Мария, която чете небето !
Есенен мирис са
твоите очи,
продрания разум,
гръндж изкуплението,
недораслистените истини.
Бъди ми глътка сняг с трохи от вятър,
полет над космическо гнездо,
отпечатък от небе по зимните ми рани,
светлината на тъмата!
Бъди ми
живот с изглед към отсечения дънер на небето,
Укротителката на безкрая,
дактилоскопия на момчешките въздишки!
Бъди ми
Човек до доказване на противното,
пламъче за дрезгави души,
житие на окования огън,
зелената трева на пустинята,
акапела за изпокъсан вятър!
Бъди ми
преводачката на мълчание,
сърдечен арест,
революция на разума,
разпънато Слънце в зениците на котката,
огледало за многократна употреба!
Бъди ми
порта за никъде,
дълго отлагана присъда,
талант за обичане,
Сътворението на сълзата,
нежните пръсти на камъка-живот!
Бъди ми
криволичене по склона на поникнало сърце!
Бъди ми
широко затворени обятия,
приют за уморени стихове,
простудените сънища,
рецепта за неумиране,
корените на водата,
тъмното преддверие на светлия ми силует,
отвързано слънце по брега на устните,
крилете на обърнати нагоре корени,
пазва пълна с есен,
трафикант на чувствата
или трафик на идеи за влюбено живеене!
Бъди ми
не пожеланата бездна на ближния,
гнездо от сънища,
ехото на плътта,
белег от слънце,
съзвездие в пропуканото небе!
Бъди ми фрактура на душата!


Бъди ми :
” Да спи Бог под камък!”

Напускам себе си и влизам в теб,
Небе, отложено за после.
Аз, който не издържах звездите,
сега познах бръсначите на Бездната.
Не съм на Кръста аз,
а вътре в мен е Кръстът,
защото се съдържам в себе си,
а всичко се съдържа в мен.
Оставям ти ключа за себе си под онзи облак
вечер може да влезе плач да пренощува.
Душата ми трапчинка е,
по гръбнака на опитомената галактика .
Заповядайте, аз вече не съм тук!
Където и да отида, ще си бъда вкъщи!

Аз,звездният скелет на сърцето,
написах това стихотворение,
но може и да не съм.


Да се чете скришно и да се изгори!!!

]