Интересен разказ. Но аз искам да добавя светлина към така наречения процес на смяна на имената. Само по себе си това деяние е грозно и с нищо неоправдано. Как точно е протекъл този процес не знам. Но в днешно време от него се "изтискват" "факти" които никога не са съществували. И с тези "факти" се потулва ЗА СМЕТКА на България истината. Затова е добре да се знае следното:
1) По времето на кампанията за смяна на имената, на близо 99% от българското население, освен в страни от социалистическият лагер, не му е разрешено и носът си да покаже другаде. Тези, които по това време работят по линия на външно търговски дружества са пресявани през доста ситно сито, за партийно членство и вярност. Останалата част от народа гледа с учудване към тоблероните в кореком и се чуди какво е това.
2) По същото това време (България вече е подписала харатата за човешки права), българи, (мислещи се или настояващи да ги приемат като хора с турски произход,) започват да подават молби в МВР, за визи за пътуване до Турция. Тези които ги получават, сами желаят да си сменят имената на български. Защо? Защото като турски граждани имат право да работят в Германия и български имена ги приемат без проблем. Защо е трудно да се каже, но това е факт, който лесно може да се докаже, от самите български турци работили в Турция. Тоест първоначалната причина за смяна на имената е икономическия мотив и до него по-скоро лично желание отколкото избор.
3) Самото изселване на турците в Турция: Става дума за масовото такова, а не за отделни случаи, става не зарди смяната на имената - а заради желанието им да използуват тази възможност и излезнат зад обхвата на желязната завеса. Това е мое мнение, базирано на два примера, които разбирам може и да не са достатъчни: По това време турското посолство бе на бул. Толбухин. Два пъти случайно минахме от там с близки. И двата пъти видяхма дълга опашка от чакащи хора. Това което съм запомнила бяха две групи лица: едните приветливи, радостни, а другите бих казала гледаха с омраза или надменност. И точно заради тази разлика си позволихме да спрем и попитаме, накъде сте се запътили и защо? Веселият отговор бе, че си отиват в Туция, там била тяхната родина, настояли се били тук, където и пиле не можело да излезе извън България. Отговорът на другата група бе, че щели да се върнат и да се справят с гяурите. Пожелахме им успех в пътуването, тъй като ние самите бяхме живущи зад граница по това време.
4) Понеже тази случка ме впечатли, вечерта я споделхме пред домакините. В отговор, домакинът каза че току що се е прибрал от командировка в Хасково и това което е видял там, само го кара да им пожелае на добър път. На площада в Хасково, видял една две учителки водещи деца от първи клас, когато един минаващ "турчин" хвърлил стотинки по нея, с репликата че българките и тези стотинки не струват, като се върнели тяхното време щяло да дойде.
Затова ми е трудно да приема, че било много страшно, и всичките тези оплакващи вопли днес ... Ако е имало хора които са страдали, вярвам че ги е имало. Но те не са тези които някои се опитва тук да описва с измишльотини за общи събирания, .. Кой по това време е разрешавал събирания за протест в центъра на София?! Никой. А още по-малко пък, че едва ли имали пари да им купят кафе и сандвичи?! То бива фантазия, но не чак толкова. По това време и кафето и сандвича са били достъпни ЗА ВСИЧКИ. Както и парното и качественото кисело мляко. НЕ В ТОВА Е БИЛ ПРОБЛЕМА ТОГАВА. Та по жълтите плочки хлъзгави или не, кавито опашати лъжи се плъзгат днес, никога не е било така. В това е разликата.
5) А ако някои твърди, че е имало, доказването никак не е трудно. И нека да излезе наяве: Колко жертви, кой са причинителите, нека да бъдат наказани. Вместо това построи се паметник, а наказни нито един! Парадокс!
6) Най-важното, ако положението на българите, мислещи се с турски произход, бе наистина толкова сериозно и страшно, защо Турция, само след два месеца, затворя границите си и отказа да приема повече имигранти? Защо?
7) Руско-турската война, е единствената война в света, до ден днешен, в която и косъм не е паднал от цивилното население на бъдеща България. Това никога не бива да се забравя. Защото след тази война, българи и турци, (те за мен са българи) живеят в мир, без някой да ги учи на това. И Дай Боже това да продължи въпреки интересите на този и онзи. |