Papacot, знаеш отдавна, че не задоволявам и не поощрявам любопитството към моята личност. Не съм и толкова невежа, за да оформям мнението си по обществените въпроси на базата на личната си житейска история.
Пенсиите са ниски не от 2 години насам, а от доста отдавна. Защо тия лоши правителства, дето се изреждат едно след друго, не ги повишават, бе!
Сигурно ще кажеш, че си ги знаеш тези работи, но от разсъжденията ти ми се струва, че ги пропускаш, затова ще си направя труда да ти ги напомня:
Данъците, които всички държави са събирали в хазната, по принцип са за онези неща, от които всички имаме нужда, но поотделно не можем да направим. Най-общо:
1. да се пазим от външни врагове – за издръжка на войска
2. от вътрешни врагове (престъпници) – за издръжка на полиция
3. за да строим пътища, водопроводи, канализация, улично осветление
4. за издръжка на съответните администрации
По-късно, когато е решено началното образование да стане задължително, от данъците са започнали да плащат и него, после са включили и средното (у нас по комунистическо за някакъв период и висшето се е плащало от данъците). От хуманност после добавили здравеопазването, пенсионното дело и социалното дело - така е в цяла Европа.
У нас пенсионните фондове са били отначало отделени от данъците, после комунистите са омешали всичко в една торба, а след 1989 всичко започва отначало.
Пенсионните и здравните осигуровки сега се събират и харчат в рамките на една година. Пенсионерите би трябвало да получават пенсиите си само от събраните за годината пенсионни осигуровки на работещите, а болните да се лекуват само от събраните осигуровки на здравите.
Но тези пари не стигат, та винаги се додава от другаде. Това е положението. Така е било при всички правителства след 1990 г. – и червени, и сини, и морави, и шарени, крадящи повече или по-малко.
В момента малко над 3 милиона работещи издържат с пенсионните си осигуровки и данъците си два милиона и седемстотин хиляди пенсионери! Обаче от работещите извън страната годишно над един милиард лева се превеждат по банков път тук в помощ и на възрастни родители, а отделно пари се изпращат и по други начини. Трудовите емигранти поддържат чуждите пенсионни и здравни системи. Ако плащаха тук, парите ни за пенсии и здравеопазване щяха да са повече. Към нашата си криза се добави и световната, но в нашата патриархална традиция има чувство за синовен дълг - и повечето българи не са му изменили, слава Богу! Така че едва ли тези милион и триста пенсионери чакат само на тези 130 лв., а ако са селски пенсионери – имат си и градинката с доматето и чушките. :))
Пенсионната, здравеопазната и образователната системи, при които принципът на солидарност е основен, съществуват само от около 150 години в света. Преди това всеки сам си е плащал за здравето, образованието – и си е събирал пари за старини.
Впрочем, толкова ми омръзнаха тези обществени скандали и вечни протести, обвинения и претенции, че предпочитам тези системи да се премахнат и всеки да си има грижата сам и за образованието, и за здравето, и за старините. Затова казах – колкото по-малко държава в личния ни живот, толкова по-добре. Личната отговорност за собствения ни живот трябва да е преди всичко.
По бедността ни:
Пътищата в момента се трошат от над 3 милиона леки коли при положение, че домакинствата са два милиона и нещо. Интересно е колко са били към 1989г.? Броят на мобилните телефони е по-голям от броя на жителите на България, а по данни от преброяването 30% от жилищата са с енергоспестяваща дограма. Почти половината от домакинствата ни са с компютри и интернет. Къде са тези бананови републики и мизерии, в които тънел народът? Тук-там по някой тъне, това е неминуемо – но това ни най-малко не е всеобщо явление! А ресторантите и кафенетата са пълни с “тънещи”!
От всички досегашни правителства само това си гледа основните задължения – да строи пътища, канализации, пречиствателни станции и пр. Не вдигна данъци и не намали заплати и пенсии. Възстанови доверието на ЕС към нас, вдигна кредитния ни рейтинг, което е много добре за инвестициите и за всички активни български граждани.
И червено да беше, пак щях да го подкрепям. Защото не ме интересува какво е на цвят, а какво прави за страната (не лично за мен). Това ми е позицията.
Честно казано, започвам да се питам дали не се вживяваш прекалено много в ролята на великия поет, обхванат от мирова скръб?
Много банален и омръзнал образ е. Освен това няколкото души, които поддържате тази тематика тук, се повтаряте един друг до втръсване, да ме прощавате.
|
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 2
Вчера: 1
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 753
ХуЛитери: 4
Всичко: 757
Онлайн сега:
