Всичко е истинско:
и камъните, дето ги бутаме по Сизифовски;
и Авгиевите обори, дето все ги рием...
И непрежалените Евридики.
И неизбродените лабиринти.
Закъснелите истини, дето ги откриваме,
когато есента попремине,
скриваме ги в сенките на кипарисите -
да не ни боли, докато черните платна шием
за непристигналите.
И тъжни песни пеем: за димни таверни и вино,
и за любовта, която не ни откри нишката си... |