И впечатленията, свежо
повлекли, до смайване шлейфове,
отбиват се само в кафето на ъгъла,
подреждат архива на времето,
и палубно плува
от старост и сини баири,
в паважа,
отвлечено бряста.
И само отгоре,
където засвирва му
конникът,
вятърът с порив изписа,
по облака в бяло...
Страсти.
|