Ни стига лАмът,
дет сми дзвер връз дзвер,
сига ку зема и пует да си завъда,
ши ми са убразува друг пък дерт
и по-нататъчи ни шА ма бъди.
Ми то Пует, мари,
лиричнус, нам-какО-си,
пък яз сум, знаш ма убуу, ши мълча.
Мен вятър на бял кон ма носи,
затуй ниспудилена ши мий либуфта.
:)) |