ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД
Регистрация
 ХуЛитери:
 Нов: Darsy
 Днес: 0
 Вчера: 0
 Общо: 14243
 Онлайн са:
 Анонимни: 7808
 ХуЛитери: 2
 Всичко: 7810
 Онлайн сега::: Albatros
:: VladKo
 |
| Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Изкуството е моята стихия
от nikopan на 06.07.2026 @ 19:33:38
(Профил | Изпрати бележка) |
Може би по-интересното за читателя би било това, че всички описани случки, без изключение, съм ги преживял лично. И то едно към едно. В някакъв момент ми дойде идеята да ги събера в едно произведение, дали разказ, дали повест или моноспектакъл. Никога нищо друго не съм писал през живота си (и нямам намерение да пиша)
Събирането на всички тия преживявания беше дълъг, но много приятен процес, като в крайна сметка май че се получи нещо смешничко.
За иронията сте права. В днешно време хуморът и всичките му разновидности се смятат едва ли не за отживелица. Но пък и не е нужно да се хареса на всички.
Последната част за театъра също беше малко заядлива, но един приятел - артист, който се запозна със съдържанието, го оцени като моноспектакъл и ме посъветва да похваля театър 199 и да изпратя този моноспектакъл на театъра с идеята да се реализира за годишнината му. Послушах съвета му, коригирах текста и го изпратих на театъра. Но у нас тия неща не стават по този начин, а мене ме мързи да се занимавам повече.
|
| Източник
Re: Изкуството е моята стихия
от nikopan на 06.07.2026 @ 19:42:23
(Профил | Изпрати бележка) | Може би по-интересното за читателя би било това, че всички описани случки, без изключение, съм ги преживял лично. И то едно към едно. В някакъв момент ми дойде идеята да ги събера в едно произведение, дали разказ, дали повест или моноспектакъл. Никога нищо друго не съм писал през живота си (и нямам намерение да пиша)
Събирането на всички тия преживявания беше дълъг, но много приятен процес, като в крайна сметка май че се получи нещо смешничко.
За иронията има нещо вярно. В днешно време хуморът и всичките му разновидности се смятат едва ли не за отживелица. Но пък и не е нужно да се хареса на всички.
Последната част за театъра също беше малко заядлива, но един приятел - артист, който се запозна със съдържанието, го оцени като моноспектакъл и ме посъветва да похваля театър 199 и да изпратя този моноспектакъл на театъра с идеята да се реализира за годишнината му. Послушах съвета му, коригирах текста и го изпратих на театъра. Но у нас тия неща не стават по този начин, а мене ме мързи да се занимавам повече. |
| Източник |  |
Начало
ХуЛитери
