| Тази сутрин се сетих, че имам един такъв портрет на януари и обърнах архива си в сайта да го търся. Просто бях сигурна, че съм го публикувала - на датата на написване - и още си мисля, че беше в сайта, просто така смело и безотговорно пишех на времето - отварях прозореца за публикации и давай на прима виста, няма чернови, няма съхранени текстове, пускам и забравям. Обаче като не излезе стихотворението, се амбицирах, възстановявах по памет, пусках в търсачката - йок, няма го :( В крайна сметка го намерих архивирано в блога си, почти едно към едно го бях възстановила...Значи не съм толкова зле все още.
Да си призная - сега се дразня малко, че съм била увлечена тогава в безпунктуационното стихотворене, малко ми се искаше да му сложа сега точки и запетайки, да му позакопчея шинела на този разпасан януари, но няма да му ходи комай.
Благодаря, Митко! :) |