Защото поданички сме на май -
и имаме го като че родина
си позволяваме комай
да му отупаме гърбината. ;)
Обичам го безкрайно, то се знае,
какъвто и да е, и онакъв -
дъждовен, разпилян, уханен
от рози и божури до ръба.
Прекрасен е - макар и мокър,
и кален, сополив, така студен.
Погледна му небето - и се стопля -
че имаме си слънце в този ден! |