Така е и е много тъжно , защото оная с косата всеки ден ти дава знаци, тук те ръга, там те боде и те подсеща, че идва края, осъзнаваш, че всичко си има край и бързаш да грабиш от живота , но нищо не е същото , вкисната отдавнашна супа, която намирисва ,но я ядеш, къде ще отидеш, но и същевременно оценяваш всеки миг с огромна болка, като вълшебен, когато сте заедно, защото знаеш, че без него ще е много, много по лошо.Но стига размисли и меланхолия! Животът, любовта, смехът е ,докато си млад! |