 |
| Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
RE: Буря с пясък от часовника
от Marta на 26.05.2022 @ 07:37:05
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Нещо красиво в отговор, Ем Ди :)
АМОРОЗО
Беше просто любов - незаконна, обречена, няма.
После звънна в нозете ми пръстенът с лунна пчела.
И затихна страстта, и спокойно по твоето рамо
заваля светлина - високосният сняг заваля.
Тази музика! Как изведнъж ни обсеби - вълшебна,
с нежен полъх край нас серенадата снежна звъни.
И ти вече разперваш ръце за прегръдка последна -
като птица, която отлита към топли страни.
Отлетя - силует, похитен от лисичата шуба,
от семейния кръст, от ревнивите сухи слова.
После дълго рида подир теб безутешният Шуберт -
да тъгува, щом толкова лесно прощава това!
Не простих. Досега седем пъти снегът се завръща.
Високосният пръстен в нозете ми още звъни.
А животът успя - синовете ти вдигнаха къщи,
народиха деца дъщерите ми в чужди земи.
Не плътта, боже мой, - и съвсем не от жалката шума
на протритите речи, които по навик мълвим -
а душата умира от тази неказана дума,
пред която в предсмъртния час на колене стоим.
Стисках зъби. Мълчах. Забраних на езика да моли.
Забраних на сърцето - на тоя неук птицелов,
да разтваря врати на гнездото си празно напролет -
по-добре да умре в тоя сняг. И умря - от любов.
Иван Есенски
https://www.youtube.com/watch?v=YZNtimbq9lM
|
| Източник |  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 834
ХуЛитери: 1
Всичко: 835
Онлайн сега:
