Много мило, че изобщо ме помниш, zebaitel. Доста години минаха, откакто не съм се появявала тук. Много събития се случиха и отминаха, но за мен особено важно е, че острото ми черно камъче се прибра в България. Макар и надалеч, той не спря да публикува тук. Препрочетох някои стари писма, които му писах - но без да обозначавам, че са за него - и с учудване установих, че едно от тях съм завършила с думите ‘където и да си, не забравяй, че си български ресурс’.
Не забрави, върна се. Кръгът се затвори, предначертаното се изпълни и реших, че е добре да бъде оповестено.
Пък дано човешката ни воля съвпада с Божия промисъл и вдъхновението да не го напуска никога. До него съм, все още. :)
|