Здравей Angelche ,
Трудни въпроси ми задаваш. На тези май отговор нямам.Как успявам да живея ли? Представа нямам - те са си просто там и си ги кътам в мен. Често обаче извират така бързо, че не смогвам да опиша всичкото, което искам.Имам още няколко разкази с други герои, които съм подхванала, и романчето(друго време, друго място, други герои, образи, характери...) Въобще, то затова тези грешки бъкат из текстовете ми :)))).А пиша бързо - и пак не смогвам да си опиша мисълта...А взема ли да редактирам - хахаха, ела да видиш как се оправят грешки,като зазвучи в душата ти песен на влюбен момък, или потекат сълзите на наранено сърце, самотен човек, милозливи ръце...Просто ги чувствам тези мои герои, изживявам съдбите им, усмихвам се през сълзи на радостите им, успокоявам ги, когато са тъжни... и още , още.Това мисля, винаги си е било в мен, просто съм го потискала...и не съм го записвала, а сега не спира да си ври,а като виждам, че и вие като мен ги чувствате близки героите ми...още повече не мога да спра да пиша. А за кафето...Ми да ни е сладко, ти четеш, аз дописвам края на Рачел с трето кафе, но него, чак утре, когато имат време да го одобрят хората, които поддържат сайта. Прекрасен ден ти желая! |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 409
ХуЛитери: 6
Всичко: 415
Онлайн сега:
