Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146

Онлайн са:
Анонимни: 866
ХуЛитери: 0
Всичко: 866

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 21:16:41
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
За римите - пространства от мечти - трябваше да е... "пространствата" с това "та" нарушава ритъма. Сега го видях. Явно съм пропуснала...

| Източник

Re: Простичко казано
от secret_rose на 12.10.2017 @ 21:13:07
(Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi
Тъкмо чета Пабло Неруда... - нека споделя с теб възторга си от чувствената му поезия:


Я люблю тебя здесь,
Где в темных соснах запутался ветер,
Где мерцает луна над волной бродячей
И тянутся дни, похожие друг на друга.

Танцуют в тумане неясные тени.
Чайка горит серебром на фоне заката.
И парус порой. И высокие-высокие звезды.

Черный крест корабля.
Одинокий,
Прихожу на заре и даже в душе своей чувствую влажность.
Шумит и снова шумит далекое море.
Это гавань.
Здесь я люблю тебя.

Здесь я люблю тебя, и напрасно тебя горизонт скрывает.
Я люблю тебя даже среди этого холода.
Порою плывут поцелуи мои на тяжелых больших кораблях.
Корабли эти рвутся туда, куда им вовек не доплыть.
Мне кажется, я так же забыт, как этот проржавленный якорь.
Как печалей причал. К нему пришвартован лишь вечер.

Как устала моя бесполезно голодная жизнь!
Нет у меня того, что люблю я. Ты так далеко.
С горечью вижу, как лениво спускаются сумерки.
Но тут надвигается ночь и петь для меня начинает.
Луна заставляет кружиться и сны и мечты.

На меня твоими глазами смотрят огромные звезды.
Я люблю тебя — и поэтому темные сосны
Поют на ветру твое имя бубенцами иголок.

| Източник