Обичам да наблюдавам хората, ръцете им, очите им, мечтите им... и понякога ме разтърсват дълбоко... мълча с дни и се раждат такива сенки... Понякога сенките са толкова плътни, че не пропускат дори слънчев лъч, но зората, ако си я дочакал, свети като златна колесница в сърцето и раздвижва пластовете на тъгата.
Благодаря ти, че поспря и тук... |