Какво "трябва" в стихотворението, решава авторът, Касияна, не граматиците. Ако решаваха те, българската, а и световната, литература щяха да бъдат даскалски нашарени отгоре до долу с червен химикал. Слава Богу, това не е така, и ние днес можем - дори и в красивите малки "грешчици" на Големите, да открием очарованието на непокорния български език. Именно тия "грешчици" са като трънчета в петата на граматиците, Касияна, но пък кой, питам се, би си позволил да "поправи" в народната памет, не в учебниците, защото там то вече е сторено, Христо-Ботйовото
"Остави таз песен любовна,
не вливай ми в сърце отрова -
млад съм аз, но младост не ПОВНА,
пък и да ПОВНА, не ровя
туй, що съм ази намразил
и пред тебе с крака погазил."
И още - "Запей, или млъкни, махни СА! "
"До моето първо либе"
Тъй че, Касияна, погледнато откъмто граматическото гледно окопче, ти си абсолютно права за глаголното съгласуване на солчицата и порязника. Но ша та замола да не ми отричаш правото на "мои" грешчици?
Ай ся, девойчице, запей, или млъкни, махни са! - с твоите граматики! :-))))))))))))))))
Лек ден, Касияна, и благодаря!
Туй то.
Алби |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 845
ХуЛитери: 0
Всичко: 845
