Не бих казал, че съм имал предвид това.
Попадаш в плен на личния стремеж, който съвсем логично не би могъл да достигне до каквато и да е универсалност.
Конкретиките са много опасно нещо за онези, които дирят собствените ( и не толкова собствени) дълбини.
Тези посоки са форми. Те влизат в заимодействие само с други форми.
И като посоки пък си имат причини и последствия.
А аз споменах друго.
Не можем да говорим за "тук и сега", ако имаме цел, повод, причина или какъвто и да е воал пред пребиваването ни.
Личността, колкото и да се разгръща, не може да се влее в йерархиите, които тя си измисля.
Но, ако личността се разтвори,
ако има йерархии, които нея са измислили, ще останат и зад нея... |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 436
ХуЛитери: 4
Всичко: 440
Онлайн сега:
