автор: dalla

пак започнах да пия
тази гадна евтина помия
ме кара мен самата да се чувствам
евтина и бирена

теб те няма
не съм те виждала от дни
най-много боли
че може да продължи завинаги…
чудя се дали има значение кога ще се появиш
надявам се да има
но надеждата не е нещо
което познавам добре.
все едно кървя отново
въпреки че раните се затвориха.

кървя защото си невероятен!
но какво общо има това с любовта ми?
какво общо има липсата на вероятност с моята любов?

лицето ти по време на секс
ми казва
че има нещо, има нещо неизказано
но днес,
днес аз пия евтината бира
и ми се струва че всичко това е сляп идеализъм
и хапчетата ми не работят
и се чувствам луда
отново

чувствам, че просто, само реагирам
процентът не е достатъзно висок
и не успявам да се справя
с изолацията, с кошмара,
с този ням телефон.

не мога да се справя с хаоса.

винаги ми се струва,
че е по-добре да се откажа
да се откажа от теб,
но какво ще правя
в остатъка от живота си?

без теб,
без теб какво ще правя
през остатъка от живота си?