автор: mamasha

...Однажды утром в морской дали под солнцем сверкнёт алый парус...
                                                                      Александър Грин

На кея стар
и ръждясал,
от морска пяна
осолен,
момиче със цвете
ден след ден
очакваше един моряк...
Смени се
пролетната песен
на лятото
със бляскавия злак...
А на брега
една Асол разплакана
все търсеше
жадувания знак...
Захвърлила на пясъка
самотно цвете
и стиснала
молитвено ръце,
за помощ
молеше морето -
надежда
да прошепнеше поне...
Морето сърдито надигна
прозрачните
свои води,
изхвърли
в краката и мида
и заразказва
легенди
на старите тъмни скали...
Тичаха
бързо след вятъра
към плажа
вълна след вълна:
“Ещё подожди, Ассоль!
Милая!
Быть может,
сбудется мечта!”